ТЪЖНА И СМЕШНА БЪЛГАРИЯ

Не бъркате, ако заключите, че в последните редове съм вложил ядна ирония към част от моите сънародници. Онези, които пак си искат стария живот в комунизъм, въпреки, че вече няма никакви пречки да си “отворят очите” и поискат да заживеят собствения си живот като нормални независими хора. Защо не го правят?
Изобщо не бих се занимавал с подобни глупави хора, ако те бяха пренебрежимо малка част от всички българи. Но не е така. И следва другият въпрос: Защо ТАКИВА “кооперативни хора” са толкова много от нас? Отговорът му е даден далеко назад във вековете: Народът ни е такъв, мързелив най-общо казано. Оттук произтичат останалите неща - нерешителността ни, робската психика, тарикатщината, злобата към успелия и едновременно с това подлизурковщината към него, склонността ни към предателства... Ако искате да го кажа по-меко:  НЕ СМЕ  ГОРД НАРОД! Коренът ни е забит в степите на Азия, а не в планините на Европа. Затова сме на това дередже открай време.
Мислех само да обясня кое е тъжното, според мен, и какво му е смешното в днешните преходни български времена, а то какво се получи?! Не е ирония или някаква нейна разновидност написаното. Дълбока, безутешна, безполезна, тъжна за нас и смешна за другите народи мъка е.

Няма да се връщам назад във вековете ни, за да търся и привеждам доказателства. Спомняйте си сами. Но преди да разкажа за събитията в последните два месеца на първата царска година, една “прясна” смешка от областта на науката:
30 май 2001 година, публикувано в “Труд”. Интервю на Емил Петров с Джон Винсънт Атанасов-младши, син на онзи, дето бил измислил компютъра. Наречено е “Компютърът бе измислен на пияна глава” и е на страницата, надсловена гръмко “Потомци”:
“В една студена вечер в Айова баща ми постъпил съвсем като българин. Бил на прага на изтощението и в главата му не се раждала никаква идея. Тогава се качил на колата си и подкарал с пълна скорост през тъмните улици. Прекосил почти целия щат и се спрял до едно малко заведение на река Мисисипи. Трябва да припомним, че по това рвме бил сухият режим. Е, баща ми си пийнал малко и в главата му се избистрили основните идеи за създаване на машината.”
Знаете ли кой слушал тия пълни глупости, изречени от един фукльо – като баща си? Благовест Сендов по чиято покана този Джон-младши бил пристигнал за няколко дни на гости в България. Въпросният Сендов е академик и то именно в областта на компютрите. Той ли не знае, че “идеите за създаване на компютъра” са споделени още в древността на Земята, и само развитието на технологиите през миналия век са позволили тези идеи да станат работещи. Бащата Джон няма НИКАКЪВ принос за появата на тези технологии. А приносът му за “създаването на машината” са ПОЧТИ нулеви. Джон Атанасов е бил част от един колектив американски учени, които се опитвали да вкарат технологиите в съществуващите идеи. Той и още един негов колега – някой си Бери, се скарали с останалите и напуснали колектива ПРЕДИ крайния резултат. Сендов знае чудесно, че първият компютър в света се нарича ЕНИАК (а не АБС – Atanasov Berry Computer) и е създаден от този колектив учени СЛЕД напускането на сърдития Джон. Идеите на АБС компютъра, който никога не е проработил, са същите, които са залегнали в работещия ЕНИАК, признат за прототипа на всички следващи супер, хипер и т.н. компютри, които познаваме и днес. Няма как изтощения до изнемога Джон да отиде при своите бивши колеги и да сподели какво му е хрумнало на пияна глава. Обаче може - след 15 години! - да поиска по съдебен ред да му бъде признато някакво участие в създаването на ЕНИАК. Що не – нали е българин. И академикът Сендов е българин... Нещо повече: спомняте ли си едно нагло негово изявление, че “станал математик, благодарение на 9 септември”!  Тези двамата – Сендов и младшият Джон – са от един дол дренки.
Току що се сетих за един виц, извинявайте за отклонението.
В час по информационни технологии учителката пита:
- Кой е открил компютъра?
- В полицията ще ви кажат, госпожо – казва ученикът – Вчера някакви откраднаха компютъра на нашия съсед. И като дойдоха ченгетата, едно каза: “Не се притеснявайте, ще го открием.”
Само да довърша: По повод третото хилядолетие Петър Стоянов награди с орден “Стара планина” 1-ва степен 22 българи, сред които и Джон Атанасов. (Тодор Живков направи същото, но през 1970г.) Това го имам фиксирано на хартия, но за съжаление не мога да ви кажа кои са другите 21 наградени българи. Защо не са оповестени имената им, след като трябва да сме горди с тях? Вероятно, защото сред тях можем да видим Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Николай Ирибаджаков, Кирил Косев, Валери Петров... Отбор български юнаци, последните трима дори с индивидуален принос в случките ПРЕДИ “народния съд”.
Тъжна и смешна България! – в областта на науката. Нататък:

Тъжна и смешна България! – в областта на културата:
В главите ни гъмжат, жужат, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов... „О, пак добре, че ги няма старите вечни от първия ешалон, най-приближения до Живков и неговото обкръжение“, ще кажете. Е-е, да се радваме значи, че на тяхно място дойдоха новите вечни от тия до Александър Лилов. Голя-я-я-ма промяна!
“Работническо дело” вече го няма, има “Дума” – която по какво се различава, освен със заглавието си и новия главен редактор, и с това че ги няма двата ордена отстрани и девиза за пролетариите. Но има “Труд”, ще кажете – да, да, в него промяната е още по-малка, сменено е само името на стария главен редактор с това на заместника му. Продължавате да настоявате, че има нещо ново и сочите “Демокрация” – споко, тя ще надживее “създателя си” Желю Желев само с 12 години, ще научите това след около година, когато тя последва съдбата на Костовото СДС.
За да спра да изреждам скъпи спомени за нови познати, ще завърша с “изчезналата Дума”. Не вярвам да сте забравили, че преди по-малко от година този вестник фалира, а сърцето на “създателя му” не издържа и се пукна два месеца по-късно. За да се появи новата “Република” на Пламен Енчев, заместникът на Стефан Продев. Бравос! На 29.10.2001г. “Дума” тръгна отново. Няма го само надписа “левият вестник”, но под главата му пише брой 152. - Т.е.? Питайте новия редактор Вячеслав Тунев.
Някъде в средата на март догодина ще прочета, че “Дума” се чете от 12 000 души, а “Република” – от 10 хиляди. После, че “Дума” и “Република” се сливат, като “Дума”-та ще си остане всекидневник, а “Република”-та ще излиза през уикенда. Нататък ли? Петьо Блъсков ще купи “Република”-та и след около година ще я затрие.
Да-а-а. Големи промени...
А я кажете, през последните 20-тина години идва ли на ума името на някой НОВ български писател, който да е известен с написано нещо значимо? Трудно, нали? А защо тъй? Причината не е една. Веднага ми идват на ум поне две. Първата: че при социализма културните дейци бяха много добре заплатени – те лустросваха строя, да изглежда чудесно. Но, както се оказа за едната нощ на 10 ноември - в очите на слепите. Днес действителността не се лустросва. И горките соцписатели станаха излишни, няма кой да ги храни, за да пишат. Втората причина е, че за да се чете нещо или някой, то трябва първо да бъде издадено. А вижте какви отявлени комунисти са всички, всички до един!, “собственици” на издателства в България. А защо “собственици” са в кавички? – Защото те не са се бръкнали в джоба да си купят тези издателства. Даде им ги Партията – назначи ги за директори на РМД-та, както се казва. И насреща естествено, че ще иска от тях да бъдат  червени до кръв цензори. Всичко що може да подложи на съмнение, не дай Боже, да застраши комунистическия строй, изобщо не стига до обсъждане дори. И вместо него, българският читател бива заливан с преводни романи, болшинството от които са си чист боклук в художествено отношение. Те така се и подбират. Защото целта на тези “издатели” е тъкмо такава - дори малкото българи, които търсят да четат нещо стойностно, да се откажат. Така населението опростява, а простите хора са строителите на комунизма. Кой умен човек ще се включи в пирамидалната структура, наречена социализъм: зрял, с човешко лице, демократически, евроляв, евразийски... за всекиго по нещо, нали. 

Точно същата е масовата култура, която е наречена музикална. Понеже съм я загърбил малко, в сравнение с писаното слово, ето сега й идва реда.
Едно време всички пътища водеха към и през “Балкантон”. Да пееш неорганизирано се разрешаваше само на маса – защото беше трудно да се контролира. (Не и невъзможно, разбира се). А всички организирани певци славеха славно и безотказано слънцето, морето... и неговите трудови хора. Тъй като по принцип българите сме музикален народ, тук тактиката на комунистите беше различна, не като при писателите. Плащаха добре само на истинските таланти – десетина има-няма, както се видя впоследствие. Другите, вместо големи пари, получаваха правото да задържат за себе си под масата част от парите, които изкарваха. И им беше разрешена относително по-голяма, как да кажа – морална слободия, отколкото на нормалните хора, дето не могат да пеят.
Дойде новото време – на законовите основания и доказателства. Първо се оказа, че взималите пари на ръка певци и музиканти, си останаха с междувременно изпитото и изяденото. Дори известните таланти от “Балкантон” получиха известия от пенсионните власти, че тяхното предприятие не е водело стриктно документация за изплатените им заплати и днес няма върху какво да им се начисляват демократични пенсии. Само трима-четирима по така - приели да пеят за родната червения, се пооправиха. Точно така – не оправиха, а пооправиха.
Второ – Партията, която никога не се е отказвала, нито ще се откаже, от щенията си да въстанови поне социализма, а защо не и комунизма, СЪЗНАТЕЛНО разреши появата и короняса за идоли на новата младеж откровени педераси и курви, които на всичкото отгоре и не могат да пеят, дори и да са надрусани. Защо ли? – За да може да каже: “Ето това ни носи капитализма (пардон, аз – има нов термин: либералното общество). Ако не ви харесва, сте прави. Хайде, мили хора, да си върнем здравите социалистически ценности.”
Тъпи “измислители” са това бившите комунисти, пардон–социалисти. А вярващите им техни последователи са прости хора.

Следват фактите в подкрепа на моето подреждане на българския “масов музикален пъзел”. Защото аз не обичам като пиша, да си измислям.

·                 “Богати ли са певците”, пита “Дневен труд” от 26 август 2001г. И си отговаря така: “Задавате ли си въпроса как живеят днес естрадните изпълнители от недалечното минало? Те даваха всичко от себе си, обикаляха страната, пееха в неотоплени салони, харчеха всичките си пари за хубави дрешки, за да ни радват. Накрая им остана едната гола слава и огорчението.”
Дотук добре, макар да дразни твърдението, че ТЕ носели хубави дрешки, за да радват НАС?! Следващото обаче си е чисто нахалство: журналистите написали:
“На вниманието на Новото време. Не е честно тези хора да бъдат оставени да страдат. И не е вярно, че проблемът е нерешим.”
Що Новото време бе, мекерета, да е виновно? А не новата БСП, която тръби навсякъде, че е приемница на старата БКП (за която “те пеели в неотоплени салони” - като че ли слушащите ги са седели до камината)?  НЕ Е ВЯРНО, че БКП/БСП няма пари да им плати. Няма да посочвам имената на новите богаташи, всички до един техни бивши и/или сегашни членове. Само ще продължа да цитирам “трудоваците”:
“През трите години 1979, 1980 и 1981г. държавата прибра над 900 хиляди долари от концерти им у нас и в чужбина. По същото време музикантите имали твърда работна заплата от агенция “Музика” 126 лв. Срещу тези пари те били задължени да изнасят над 250 концерта годишно.”
Ама и аз! Като че ли само музиканти е ограбвала преди БКП и ограбва сега БСП? Какво да кажат трудовите хора, които срещу същата заплата от около 126 лева, са работили, а не пяли!, по 8 часа 250 дена в годината?!

·                 “Арт Труд”, седмичното приложение за култура на Дневния Труд, пише (11 ноември 2001):
“Българските актьори не можаха да направят своя “Планета Холивуд”, затова пък столицата се напълни с актьорски кръчми. Защо актьорът избра кухнята и престилката и захвърли сценичния костюм? Повече по принуда. Оказа се, че  някои могат по-добре да търгуват, отколкото да играят. Първият, както в историческия план, бе хан Аспарух. Актьорът Стойко Пеев отвори рибен ресторант в Студентски град. В един момент обаче Пеев закъса и дори за кратко бе тикнат зад решетките. Ресторантът му пък фалира. Най-новият символ на кулинарията е Ути Бъчваров. За него малцина вече си спомнят, че той някога е бил театровед и актьор. Ути превърна хобито си в цяла индустрия. Отвори ресторант в мазето на Сатиричния театър и направи цяла ресторантска верига в страната. В съвсем сантиментален стил е решена кръчмарската авантюра на Анета Сотирова. Тя превърна железничарски вагон в русофилска кръчма, кръстена “Гара за двама”. Там сервират всички видове белогвардейски специалитети, украинска ракия и цялата кулинарна специфика на бившия СССР. Жива атракция за обитателите на ул.Иван Асен е човекът “Минута е много” Петър Вучков. Той не се свени да отмерва кила кашкавали и салами в собствената си бакалия. Фокусникът Астор превърна бившата къща на мистър Сенко в една от най-луксозните кръчми на София. В “Магическият театър” не просто се яде и се пие, а се гледат магьоснически представления. България се оказа тясна за героя от филма “Вчера” Георги Стайков. Той от дълги години се препитава като сервитьор в български ресторант в Западен Лондон. Естрадната звезда Тодор Трайчев пък наводни месарниците с американското си шкембе, регистрирайки марката “Топъл Тоди”...”
Знаете ли кой се е подписал под тази кръчмарска ретроспекция? Недялко Недялков. Баща му, поетът Недялко Йорданов, приватизира общинския театър “Възраждане”, приятелят му Стефан Цанев – един друг софийски театър, пък големият брат на малкия Недялко, заедно с брат си ще нападнат Мрежата... А бе, тя една мътна и кървава е българската култура. Както казва Стоянка Мутафова в своята книга “Когато се подстригват мравките (изд.”Слънце”) - “Ега ти интелектуалците!”

·                 Това ми напомни да цитирам “24 часа” (25 август 2001): “Балет “Сатен” – нежните варварки на Слави. Само едно от момичетата е омъжено, другите са случили на гаджета.”
А бе, много сатен, много чудо! Къде изчезнаха тия бабини кетени гащи?

·                 А-а-а, не са изчезнали. Появиха се по телевизия МСАТ – първите “Голи новини”. Само по дантелени гащи остана първата храбра лястовица, някоя си Диана Великова, докато четеше вечерните новини.
“Тя компенсира липсата на съдържание с тържество на материята. Напъните на новинарката да върши едновременно две неща, затрудниха и тези, които следяха с трепет събличането, и онези, които искаха да чуят новините. Все пак режисьорът не бива да забравя, че в един момент тръпката на изненадата ще свърши. Ако дотогава зрителите не получат  интелигентен и професионален синтез между новини и стрийптийз, просто ще превключат на Си Ен Ен или на XXL. Там ще намерят поне едното.”, написа “Труд” на 12 декември 2001. 
В началото на 2002 година “голите новини” бяха свалени от екран.

·                 И все пак тия курви са някак по-полезни за обществото от тъпите простаци. Защото те влияят положително на демографската криза поне, докато другите – долни – я задълбочават. Слушайте: (“Труд”, 24.08.2001)  
“Хип-хопът е изцяло култура на улицата. Там престъпният начин на живот е основният”, разсъждава новият идол Мишо Шамара. Кой е той ли? Ами, да ви представя неговия хит “Мой”:
“Широки дънки, кърпа на главата, Мой. С пари във джоба,
отново съм в колата, Мой. Аз съм боклук, бе Мой. Не съм герой.
Не ме харесваш, Мой, не ме понасяш, Мой. К’во да направя,
че съм отворен, Мой. Животът мой е е..н, бе Мой.
Искам да им кажа да го ду..т, бе Мой. България, Мой,
не ме обича, бе Мой. Защо тогава аз трябва да я обичам, бе Мой?Да се е..т всички, на които им мирише на гуми.
Съветвам всички, които не ме понасят... да се изнасят, бе Мой.”
Проверено - от следващата година: Мишо Шамара се изнесе в Америка. Но и тя не го понесе и той се върна в България. Кой го знае сега в коя дупка смърка марихуана?
Ех, но няма пълно щастие в света. Тук остана на Любен Дилов синът, другият ползвател на Сатена. Който продължава да раздава препоръки Какви? – О-о, аман от обратни. Обратни на нормалните българи искам да кажа. После НСРТ било виновно, нали...

·                 За накрая пазя новината от края на ноември – Скулпторът Вежди Рашидов и колегата му Емил Додов от ОДС в столичния общински съвет влезли в спор с полицай за паркиране пред общината на ул. Московска, точно под прозорците на кмета Стефан Софиянски. От мелето униформеният полицай излязъл със счупен нос. В.”Сега” пише, че това е направил Емил Додов, “който ударил една главичка на полицая и го проснал върху паркирана кола”. В.”Новинар” пък, че: “Полицаят сам си е счупил носа. Затова е организиран граждански протест в защита на Вежди Рашидов. Протестиращите носеха плакати “МВР – политически парцал” и “Свобода за българските интелектуалци”. (Интелектуалци, които набили полицай по време на службата му и за което в САЩ, ако не бяха ги разстреляли на място, щяха да ги осъдят по на 20 години – аз, Х.Р.) Сред протестиращите бяха аниматорът Доньо Донев, топжурналистът Кеворк Кеворкян и режисьорът Коко Азарян.” (Пак аз: отбелязвам, че и тримата имат досиета в ДС. За досиетата ще четете нататък.)
“Труд” от 3.12.2002 пише: “Държат Вежди като опасен престъпник в ареста”. В същия брой на “Труд” има памфлет в защита на Рашидов от депутата на НДСВ Емил Кошлуков. Там чета: “Вежди, по времето на Иван Костов се събирахме, за да плюем властта. Опитвахме се да се борим. Тогава не ни арестуваха! Когато ти чрез движение “Св. Георги Софийски” се бореше да направиш нещо за промяната в България, не те арестуваха! Когато през дългите и тежки години на прехода и немотията, ти защитаваше културата, не те арестуваха! Днес те арестуваха! Арестуваха те моят министър и моят главен секретар на МВР. Арестуваха те като най-долен крадец и те хвърлиха в затвора. Бил си се с полицай... Срамувам се от моето правителство!”
На Веждито ще му се размине. Българският Съд ще постанови, че “полицаят сам си е разбил носа, удряйки се случайно в главата на общинския съветник Емил Додов.”
Аз от кого да се срамувам? След 15 години Вежди Рашидов ще стане депутат в Парламента от групата на ГЕРБ (чийто лидер е въпросният главен секретар на МВР Бойко Борисов, който днес го арестува), а след още 3 години Емил Кошлуков ще стане генерален директор на БНТ.