... Някога, преди много хиляди години, хората вече започнаха да се замислят за Бог. Съвсем правилно Той бе предвидил да измине дълъг период от създаването на човека до времето, в което  да получи обич и преклонение за деянието си. Бог се надяваше, не, беше абсолютно сигурен, че хората ще осмислят с разума и сърцето си Неговите Прекрасни Истини, ще го възнаградят с любовта си, и, най-важното, ще станат чисти и светли като Него. Но остана горко излъган. Грешните и скверни хора го изместиха с религиите.

Във всички тях, без изключение, Бог, Вселенската Хармония, Еманацията на Разума, Силата и Любовта, се превърна в бледо копие на Себе Си. Не, превърнаха Го, тези, които Той създаде, глупавите човеци. Те измислиха църковната институция, която Го раздели от тях.  Православните християни съградиха една командно-йерархична структура, спъваща творческия дух, свеждаща до грях вечния човешки стремеж към познанието, оправдаваща убийствата под формата на лова и заколенията на животни, оварваряваща Го чудовищно чрез унищожаването уж в Негово име на цели народи, просмукала с лицемерие морала чрез онова култово "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря!" Католицизмът създаде отвратителни практики като инквизицията (избиване на другомислещите) и индулгенцията (купуване на чистата съвест), протестантството превърна човека в автоматизирана същност. Ислямът се изроди до "Ал Кайда" и палестинските камикадзета, юдаизмът е празна церемониалност, индуизмът и будизмът, макар и несравнимо по-автентични, също затлачиха Неговия образ.

И човекът днес е далече от Бог. Човекът не е дори бледо подобие на Бог, а свърталище на демони.

Истинският Бог, Този, който осмисля живота, пресътворява света и поражда хармонията, е вътре в нас. Не се крие в свещеници, вълнуващи се главно от църковните такси. Не се е сврял в текстовете на Новия Завет и Корана. Всеки може да Го докосне и целуне, да Го прегърне и се просълзи от досега с Него.

А колко правят това?