а небето е голо и босо,

изморени, унили, сърдити,

ветровете ми жалостно просят,

зазвучават нещастно камбани,

светлината в очите ми стене,

хлад сковава пак моите рани,

а надеждата зная, че в плен е,

но си спомням за твоето лято

и ми става красиво и мило,

в теб се рее вълшебното ято,

а със тебе, от чувства препили,

се отправяме там, към безкрая,

на мечтите в омайната есен,

накъде ще вървим - не, не знаем,

но сме странно превърнати в песен.

Проехтяват топовни гърмежи,

две звезди ни посрещат пред храма,.

и удавени в светли копнежи,

ние знаем, че вече сме двама...

Изморен съм от светло зачатие,

от мечтите си май ще се пръсна.

Подари ми, за Бога, разпятие,

за да мога чрез теб да възкръсна.