СЪС СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН РЕЖИМЪТ МЕЖДУ 1944 и 1989 г.  Е ОБЯВЕН ЗА ПРЕСТЪПЕН.
СЪОТВЕТНО  ВСИЧКИ РЪКОВОДНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДЕЙЦИ СЪЩО СА ПРЕСТЪПНИЦИ.

И понеже съм сигурен, че всички комунисти тук и хал хабер си нямат за тоя закон, им го предоставям.

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

 
 

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
 

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: 1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация; 2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи; 3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд"; 4. моралния и икономическия упадък на държавата; 5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха; 6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост; 7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи; 8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението; 9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия; 10. безогледното унищожаване на природата. (2) Комунистическият режим е отговорен за това, че: 1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки; 2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека; 3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона; 4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като: а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия; б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии; в) лишаване от право на собственост; г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия; д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната; е) лишаване от гражданство; 5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица; 6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.  

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен. (2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.  

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит. ------------------------- Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.  

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:


Тъй че който почита такива като живков и джуров, просто почита престъпници, сиреч - е като тях.

Ха-ха-ха, ако НС приеме "Закон за отмяна на гравитацията" дали тутакси ще литнеш като волна птичка ?
А тези които са стъпили здраво на земята сигурно ги грози затвор от 15 години или до живот !

Припомням за тоя закон, който никой не е оспорил и няма как , тъй като всякса дума е истина.
Не се получи добре горе, та да го плесна пак , той е само 4 члена.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.


Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.


Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.


Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

"кошмар на себе си". Почти съвпадна това което бях решил да коментирам с коментара

на "подводничаря". Това което си постнал е един юридически абсурд. Не можеш да

осъждаш никого и нищо без процес. Да, фашизъмът като идеология бе осъден, но за

това си имаше процес в Нюмберг За какви човешки права се говори в

тази "присъда" като се осъждат по списък длъжности . Това е нон сенс и абсолютно

болшевишка практика. Смехория представлява и жалбата по Търновската конституция като имаме предвид колко пъти е супсендирана от Кобургите, а да не говорим за множеството преврати особено този през 23та година който раздели страната за десетилетия напред.

Този жалък пасквил именуващ се закон е мъртвороден и замахване в празното пространство

Помни ли някой вносителите му и гласувалите го.

Живков и Джуров са мъртви от доста години , а се говори за тях. Едни

ги почитат, други комплексирани от тях ги мразят. Не ги забравят обаче ни едните ,

ни другите. И двамата починаха когато политическите им противници бяха на власт.

Поклонениха се много хиляди хора пред последния им път. Някой от вносителите

също починаха. Знаеш ли кои? Изпрати ли ги в последния им път?

Ха-ха-ха, или си неграмотен или си идиот. Но най вероятно си неграмотен идиот.
Защо ?
Защото в чл. 1 от цитираният "за кон" се споменава за някаква действаща към 1944 г. "Търновска конституция".
Да, ама не - както се изказва Путко Бочаров! Даже децата в детската градина знаят че "Търновската конституция" е суспендирана през 1923 г. и до 1944 г. страната ни се управлява чрез наредби-закони.
А в чл.2 четем:
"1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;"

И като приемем, че в него момент Европа се е намирала в състояние на война със СССР, то излиза, че новата власт е погазила тази еврогейска ценност като е минала на страната на СССР.

Само идиот може да преме в закон такива идиотщини. Него време (2000г.) са били 240 бр. Предполагам и силно се надявам тези които са съгласни с това юридическо недоразумение да са не-повече от тези които са го приели.

Защото фактите никой не може да отмени.

ама в случая аз само препредавам един приет закон, който аз не съм измислил. Помня на времето никой не протестира срещу него, нямаше искане до Конституционния съд за отмяната или пък предидента да наложи вето.
Според теб не трябва да го има ли?

Кажи следващия път за какво да пиша, че да си готов с репликата:)

ПС Сега нещо за домашно.

Властта след 9 септември е незаконна понеже е установена по време на окупация

от чужда сила и поради това последвалата я конституция е нищожна и престъпна ...

Нали в това е смисъла на Закона.

Сега искам да те питам нещо.

Италианската форма на управление /монархия/ бе променена по индентичен начин на българската. Съпротивителното движение с помощта на чужда сила/американска/
точно като в българия свали Монарх и изпънителна власт. Проведе почти по еднакво време референдум и отмени действащата конституция. Създадоха нова конституция която гласуваха. Имаха си своя Народен съд в който жертви станаха далеч повече хора отколкото в България/то и Италия е мнаго по голяма/
Сега ми отговори дали и италианската конституция не е престъпна, а всички овластени от нея през годините не са ли престъпни.

Пък да попитам , не е ли в престъпно нарушение и самите САЩ супсендирали Английската конституция някога?

Кое не е вярно в текстовете? Тия 30 хиляди избити след 9 септември, или концлагерите, или предложението на ЦК на БКП до ЦК на КПСС да станем съветска република?

Добре, по формулировката и по приемането на закона може да има спорове, но е безспорно, че т.нар. народна република не беше нормална държава, а тоталитарна советская колония,.

И не може да има след като се пише и гласува избирателно. Едната половина на парламента която за момента е мнозинство иска да дразни другата. След това другата и го връща

Как със закон ще ме заставиш да мисля за един достолепен човек, когото познавам, който десетилетия ми е бил добър съсед и колега на баща ми , че е престъпник?
А хиляди мислят като мен и са имали допир с Джуров. Какво струва този закон който ми размахваш в случая?
Хайде докладвай за да ме подведат под отговорност.

и то е публично, взето на пленум и май/или не/ гласувано в НС.

Кажи по какво /като процедура и форма/ то се различава от кандидатурата ни в ЕС

И кога суверенитета ни е по нарушен -тогава или сега.

Ако кажеш тогава посочи текст, изречение, дума, буква ...в която да пише, че

нашето законодателство /от там и решения на изпълнителната власт/ е било подчинено на съветското.
Посочи ми пример в който СССР например ни е глобявал, че например не образуваме ценообразуването си по съветски тертип. Искаш ли да ти посоча подобни актове на санкции от страна на Брюксел спрямо нас.

Кошмарчо, посочих ти само два текста които не са верни и са идиотски по смисъл. Ако си сториш труд да прочетеш и размислиш над останалите ще вденеш (а дано, ама на дали) че останалата част е чесане на ташаци с език.

Глей ся, няма начин при един толкова "деструктуриращ" режим раждаемостта да е по-висока от смъртността (1944-1990 имаме прираст с 2 000 000 души), а при един "демократичен и свободен" строй да се топим като лански сняг.

Европейският съюз е организация на равноправни и независими държави, която не е отделна държава.
Бившият СССР е бил държава, и ако тогава се бяха съгласили да ни вземат, сега нямаше да има държава
България.

Историята на предложението
За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:
„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.
Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.
В доклада си той подчертава:
„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.
Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях...
Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”
Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.
Първият секретар обаче настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй ката много добре осъзнава, че обществото не би приело подобно унизяващо нацията решение:
„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...
Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това... Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”,


Не просто престъпници са ни управлявали, а дяволски изчадия.

поддръжниците на комунистическия режим се отнасят към жертвите на своя господар, руския имперски комунизъм тук, е особено гнусно явление. По устите им се ниже слюнка явно докато тъй разпенено защитават аргументите на своя слугинаж. Аз избягвам да разговарям с тях на тази тема, защото ми се гади от поведението им, но днес ще кажа. Няма нищо общо между СССР и Европа. Ни-що. Доскоро имаше, но г-н Путин заличи всичко, което ни свързваше с него. и защо ли - защото християнската цивилизация е минала през много трусове. И след всеки е излизала по-силна и по-мъдра. По-човечна и по-непоколебима. И това, дето ни го сервират сега не е ново - ще го минем. Ние сме ученици. Учим се до живот и отвъд. Да му мислят "вечните победителчета" :) И да си знаят - днес християнска Европа е по-силна, защото откри себе си тук, да, тук, в България! :) Живи бъдете.

вече две седмици положението е нетърпимо. Всички руски мекерета вече дори и не се крият, а явно ни тласкат към путинския концлагер.

Абе вие наистина сте комарни олигофрени или сестири на подобни !
Докато бавно и целенасочено мосюлмански член ви раздира еврогейските задници врещите с пълно гърло - комунизмът е престъпление и Русия е империя.
Бах ти и малоумниците !

Слава Богу че не можете да сте комунист! Защото не сте китаец!
Закон има, а комунизъм не е имало в България. Има го в Китай и той ще заеме първо място в света, но нашият закон не важи за тях.
Тези, които създадоха закона са най големите престъпници- разрушиха икономиката, социалната държава....

И Турция , и Русия са заплаха за България. Що не погледнеш руската, ами само турската заплаха.

СЛЕД ГОДИНИ МОЖЕ И ДА ГО РАЗБЕРЕШ- ТОГАВА ПОНЕ КАЗВАХА, ЧЕ КОМУНИЗЪМ НЯМА- ЩЕ Е НЯКОГА В БЪДЕЩЕ, ЕТО НЕЩО ПО ПРОСТО, ЗА ВАС ДА РАЗБЕРЕТЕ: ИМАМЕ КАКВИ ЛИ НЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПАРТИИ, А ДЕМОКРАЦИЯ ЙОК! НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА И ЗА БЪДЕЩЕТО
ТИ СИ УПОРИТ, КАТО МАГАРЕ, ДЕТО СЕ ТЪРКАЛЯ В ПЕПЕЛА, ДА УБЕДИШ ДРУГИТЕ В НЕЩА, КОИТО НИТО СИ РАЗБРАЛ, НИТО ИСКАШ ДА УЗНАЕШ. НЯМА ЛОШО: ПРОДЪЛЖАВАЙ- НА ЦИГАНИТЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА ЛЪЖАТ И КРАДАТ...

Ясно е посочено в закона, че какъвто и да е бил тоя режим, комунистически или не, той е ПРЕСТЪПЕН. Кое не разбра?

щяха да са и днес райтачета на село, понеже за руго не ги бива. Например тукашният другариато-левичариат от Отряда на Венци. И понеже те го знаят, затова така усилено плюят ЕС, НАТО, демократите, а хвалят Раша цоца, от който яко ццоцаха и още цоцат поради старите си ДС и БКП връзки.
Но рано или късно папото свършва. )))

Направо е ужасно, че такива като него и още един двама не са изобщо българи, а руски клонинги.

Веднага отговарям - българският избирател, "десните реформаторски" партии на България и ЕС.
Премиерът на България, председателят на Парламента и всеки, който означава нещо в управляващата България партия, са бивши членове на престъпната организация, бивши нейни активисти, бивши служители в силовите й служби, или произхождат от такива семейства, или всичко това заедно.
Не помня да са оправдавани или изтърпявали наказание.
От една страна, има закон, от друга - престъпниците според този закон са във всички нива на управлението на държавата. Избирателят гласува за тях, "антикомунистическите" партии се коалират с тях, а Европа очевидно ги приема за нормални партньори.
Т.е. този закон е, с извинение, нищо повече от един ташак.

ние, българските избиратели, изхвърлихме комунягите на боклука и това е окончателно!

Червените отрепки подводни, венци и сие си умират на мъка и ежедневно се хапят по дъртите, пършиви дирници. Това няма да им помогне- свършено е с тях, изпяха си песента.

Е@ал съм им майките, ама изотзад, за да не изкензат дъртите червени курви, други такива червени лайна.

Комунистическата партия, в момента именуваша се БСП, е една кървава, терористична, мафиотизирана организация, воюваща десетилетия против собствения си народ, престъпна организация, която не само доведе България до национална катастрофа тогава, но продължава вече 25 години да спъва развитието на Родината - абсолютен и безпорен факт. Поради което беше заклеймена по гореописания начин.

Ако БКП беше забранена през 1990 г, когато Доган внесе Закон за забрана на БКП, а наскоро Петко Симеонов призна, че това е било най-голямата им грешка, сега нямаше да сме на тоя хал.
Целта на тоя постинг е да припомни, че червеният фашизъм, за който жалят някои слоеве от населението, ощетени от природата откъм акъл, е обявен за закон за престъпен, и съответно всякакви прояви, мероприятия и пр., свързани с комунистическите престъпници, са незаконни.

СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944-47г.

Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1994г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит.

Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.

В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г.

Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.

С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките.

Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава.

Химнът беше преправян на три пъти. Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.

С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата…

СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота.

Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.

Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.

На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР – електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци.

Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…

Добре, режимът беше престъпен, съгласен съм. Но закон, от който нищо не следва, е просто пръст в нищото. Този закон нормално погледнато трябваше да бъде една врата към декомунизация и лустрация, което не се случи и очевидно вече няма шанс.
Как така БКП е престъпна организация, а бившият й среден и младши ешелон и техните гавази сега управляват страната? Безсмислица.
Законът е просто една колективна декларация, за да се изпълни някакво изискване на ЕС и нищо повече. Той внася само объркване и доказва, че в българския обществен живот няма истинска конкуренция на политически идеи.

Браво- поздравления!

През 1993-та на стадион Васил Левски, построен от мръсните комунисти, нашият национален отбор би италианците, "адзурите" т.е. "сините" с 2:0. Всички наши футболисти бяха рожби на соца, шлайфани в елитни западни отбори. ("Демокрацията" не можа да създаде НИТО ЕДИН такъв футболист.)
По едно време от южния сектор са чу скандиране "чер-ве-ни бо-клу-ци, чер-ве-ни бо-клу-ци…". Хората се споглеждат - какво става?
Законът от който е възхитен авторът, има СЪЩАТА ЮРИДИЧЕСКА СИЛА. Сините казали, че червените са боклуци. Между другото, преди 9-ти въоръжената сила на "червените", партизаните, бяха признати за съюзници от САЩ, Англия и СССР. В същото време, предците на "сините" бяха съюзници на Хитлер.
Естествето, за хитлеристите са престъпници техните победители.
Има нарлодна поговорка "Дуй се гольо, ребра ти се броят". Гола вода са тия антикомунисти.